31 December 2012

Честита Нова година 


                                                       Виж, не искам много:
                                                       само твоята ръка, да я държа
                                                       като жабче, спящо най-доволно.
                                                       Нужна ми е тая длан,
                                                       врата, която ти ми даваше
                                                       да влизам в твоя свят, това парче
                                                       зелена захар, заоблено от радост.
                                                       Няма ли да ми заемеш твоята ръка
                                                       в тая нощ, последна от годината
                                                       и с предрезнели кукумявки ?
                                                       Не можеш, по технически причини.
                                                       Тогава аз от въздуха я изтъкавам
                                                       насновавам всеки пръст,
                                                       свилената праскова на твойта длан,
                                                       опакото и, поле с дървета сини.
                                                       И аз я хващам и държа,
                                                       сякаш от това зависи много нещo на света:
                                                       кръговрата на четирите годишни времена,
                                                       пеенето на петлите и любовта на всички.

                                                        31.12.1951
                                                        Хулио Кортасар