Честита Нова година 

                                                       Виж, не искам много:

                                                       само твоята ръка, да я държа

                                                       като жабче, спящо най-доволно.

                                                       Нужна ми е тая длан,

                                                       врата, която ти ми даваше

                                                       да влизам в твоя свят, това парче

                                                       зелена захар, заоблено от радост.

                                                       Няма ли да ми заемеш твоята ръка

                                                       в тая нощ, последна от годината

                                                       и с предрезнели кукумявки ?

                                                       Не можеш, по технически причини.

                                                       Тогава аз от въздуха я изтъкавам

                                                       насновавам всеки пръст,

                                                       свилената праскова на твойта длан,

                                                       опакото и, поле с дървета сини.

                                                       И аз я хващам и държа,

                                                       сякаш от това зависи много нещo на света:

                                                       кръговрата на четирите годишни времена,

                                                       пеенето на петлите и любовта на всички.

                                                        31.12.1951

                                                        Хулио Кортасар