Честита Нова година
Виж, не искам много:
само твоята ръка, да я държа
като жабче, спящо най-доволно.
Нужна ми е тая длан,
врата, която ти ми даваше
да влизам в твоя свят, това парче
зелена захар, заоблено от радост.
Няма ли да ми заемеш твоята ръка
в тая нощ, последна от годината
и с предрезнели кукумявки ?
Не можеш, по технически причини.
Тогава аз от въздуха я изтъкавам
насновавам всеки пръст,
свилената праскова на твойта длан,
опакото и, поле с дървета сини.
И аз я хващам и държа,
сякаш от това зависи много нещo на света:
кръговрата на четирите годишни времена,
пеенето на петлите и любовта на всички.
31.12.1951
Хулио Кортасар
